Седемте рилски езера са едни от най-прекрасните и вдъхновяващи места в България. Те се намират от северната страна на връх Дамка в Северозападна Рила на над 2000 метра надморска височи. Имената им са както следва: Сълзата, Окото,Бъбрека , Близнака, Трилистника, Рибното и Долното езеро. Всички те образуват една невероятно приказна гледка, която никога не бихте могли да забравите.
Крушунският водопад е едно приказно красиво място в Северна България. Районът на Крушинските водопади е най - голямата в страната водна травертинова каскада с много живописни прагове, басейни, разнообразни растителни и животински видове. Крушинският водопад е разположен на северния край на Деветашкото плато. Съвсем близо до природната забележителност се намира и едноименното село, на което е кръстен водопадът. В близост до водопадът се намират и пещерите Урушка Маара, Горник, Деветашката пещера, Водопада и Бонинска. Тук се намират още и два по - малки водопада, единият от които се казва Малката Маара.
РЕЗЕРВАТ СРЕБЪРНА
Биосферният резарват край с. Сребърна е разположен на 2 км южно от р. Дунави на 16 км западно от Силистра, на площ 600 ха. Обхваща езерото Сребърна и териториите край него. Той е една от най-интересните влажни зони в Европа с изключително разнообразие на растителни и животински видове. Птичият и животински свят е изключително богат с редки и ценни представители на националния и световния генетичен фонд: водоплаващи птици, къдроглав пеликан, чапли, блестящи ибиси, диви гъски и патици, раци, костенурки, видри, лопатари и други. Тук живеят и видра, ондатра, езерен рак, обекновена костенурка, воден плъх. На брега на езерото е изградена екологична станция на Българска академия на науките и музей, в който са експонирани сбирки от всички животински видове, обитаващи резервата. Сребърна е уникално земно кътче, съхранило хилядолетия чистотата и първичната сила на природата.
"Сребърна" е включена в Конвенцията по влажните зони с международно значение и Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.
Друг известен резерват е Силкосия и се намира край село Кости в Странджа планина. Притежава значително растително богатство: 260 вида висши, 16 бр.реликтни и 3 ендемични растения. Създаден преди всичко за съхранение на впечатляващите горски формации от разновъзрастна буково-горунова и чисто букова гора с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.
НОС КАЛИАКРА
Нос Калиакра е красив къс родна земя, на 12 км източно от град Каварна, на 30 км южно от Шабла и на 60 км североизточно от Варна. Това дълго 2 км полуостровче което можем да забележим доста отдалеч при ясно време, е бил и сега е добър ориентир за крайбрежното корабоплаване.
Нос Калиакра с високите
си седемдесет метрови брегове като огромен вълнолом прегражда пътя на
яростно връхлитащите морски вълни, родени от северния вятър. Укротява ги
и превръща обширния залив на Каварна в спокоен пристан. Намиращ се в
сеизмична зона полуостровът е подложен на постоянно отмиване и
разрушаване от морските вълни. Калиакра се изменя макар и бавно. Но
въпреки тези промени Калиакра и някога, и сега излъчва сурова красота!
Хотнишкият водопад е висок почти 30 м.
Намира се на около 15 км от Велико Търново, в близост до с. Хотница. При
водопада има обширна поляна, подходяща за пикник. От подножието на
водопада започва Хотнишката екопътека. Макар и дълга само около
километър и половина, пътеката лъкатуши през прохладното ждрело на
непресъхващата река Бохот, изпъстрено с впечатляващи каскади от водни
прагове и водопади, откриваща още красиви гледки, мостчета и вирчета.
ДЯВОЛСКИЯТ МОСТ
Дяволският мост е средновековен мост на
река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 км северозападно
от град Ардино и на 4 км източно от с. Гълъбово (община Баните). Мостът е
построен през 1515-1518 г. от строителя уста Димитър от село (днес
град) Неделино върху останки от римски мост по древен път, свързващ
Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът е
разположен на 420 м надморска височина, ограден от двете страни от
стръмни склонове, достигащи до 800 м надморска височина. Дължината му е
56 м, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните
му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на
водата. Височината на централния свод е 11,5 - 12 метра, а по ръба е
запазен каменен парапет с височина 12 см. На 24 февруари 1984 г. мостът е
обявен за паметник на културата.
ЧУДНИТЕ СКАЛИ
Разположени на десния бряг на река Луда
Камчия близо до село Аспарухово, "Чудните скали" са наистина много
красива и впечатляваща скална композиция. Имат форми на островърхи,
високи конуси и пирамиди. Погледнати отдалече приличат на полуразрушен
древен замък. От западната страна те се спускат отвесно до водите на
реката, а на изток постепенно губят височината си и стават
по-разнообразни. От нивото на реката скалите се издигат до 50 - 60 м
височина, а нагоре по склона дължината им е иколо 200 м.
Отбивка по пътя Смолян - Мугла води до чудна еко - пътека - Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето. По нея може да се видят множество водопади, по-внушителни
по своя размер са пет: Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите и Орфей. Най-големият водопад от каньона е Орфей с височина над 68 м, след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей.
МЕЛНИШКИТЕ ПИРАМИДИ
Мелнишките пирамиди са скални
образувания. Разположени са в подножието на югозападната част на
планината Пирин. Районът, освен самите пирамиди, обхваща още огромно
количество други скални образувания като скални гъби, игли, конуси и
други. Най-популярните сред тях са група пирамиди, разположени недалеч
от село Кърланово. Мелнишките пирамиди на височина достигат до 100 м.
Характерно за външния им вид е, че склоновете им са пясъчни и на места
почти напълно отвесни. На върховете им растат широколистни растения и
треви. Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и външният им вид и
форма се променят.
Лакатнишките скали са разположени на левия склон на Искърския пролом в Стара планина. Името на скалите, както и на цялата местност, в която се намират идват от завоя, който прави река Искър - с формата на сгънат лакът. Лакатнишките скали са изградени от червени пясъчници и варовици, като пластовете на скалите са почти вертикални. Скалите на места достигат до над 250 метра над водите на река Искър. Вследствие въздействието на външните релефообразуващи сили на Лакатнишките скали са се образували множество скални форми - пирамиди, кули, зъбери и други. Лакатнишките скали са един от най-посещаваните и известни катерачески обекта в България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар